Истанбул – първата спирка от медения ни месец
Истанбул беше първата спирка от медения ни месец. Беше началото на септември 2019-а, сватбата току-що беше минала, а ние с мъжа ми – още само двамата – имахме пет дни за един от най-големите градове в Европа. После ни чакаха Бодрум и морето, но първо искахме да видим Истанбул.
Султанахмет – там, където започва всичко
Започнахме от стария град. На площад Султанахмет стоят два древни паметника, които съвсем не си приличат. Египетският обелиск е целият изписан с йероглифи, а този на Константин е строг и гол, натрупан от каменни блокове. Стояхме между тях и се чудехме колко ли хора са минали от тук през вековете.
След това влязохме в джамиите. В Синята джамия вдигнах глава и дълго не можех да я сваля – сводовете са покрити с орнаменти, от които не ти се иска да отместиш поглед. В Света София пък ме впечатли златният свод и тежките полилеи, които висят над хората долу.
Под земята
Най-различно място беше Цистерната на Базиликата. Слизаш по стълбите и изведнъж е тихо и полутъмно, а колоните излизат от мрака, осветени отдолу в топло жълто. В единия ъгъл ни чакаше Медуза – с главата надолу, така, както я е сложил някой преди повече от хиляда години.
Топкапъ и Гранд базарът
В двореца Топкапъ най-много ми харесаха малките неща: павилион с плочки в синьо и бяла мраморна тераса, а отвъд нея – Босфорът, който се вижда чак до другия бряг.
Гранд базарът е съвсем друго настроение. Под сводовете се редят бижутерски витрини и турски знамена, а на един от тезгяхите чайници, лампи и керамика бяха подредени на цветни купчини, от които очите ми се разбягаха.
Златният рог, Галата и Босфорът
Много ми остана в паметта Еминьоню. Украсени лодки с червени знамена са привързани една до друга, а над тях се вижда Новата джамия. Оттам се качихме и до Галата. До кулата имаше опашка и червен трамвай, а от високо Златният рог се виждаше чак до моста.
Накрая излязохме и на вода. От кораба се виждаха дворците по брега на Босфора, а на връщане ни остана пенливата следа зад кърмата и островите в далечината.
Преди да тръгнем към Бодрум
Петте дни минаха бързо. Истанбул не е град, който можеш да „довършиш“ – колкото повече гледаш, толкова повече остава. Но като първа спирка от медения месец беше точно каквото искахме, а след него вече ни чакаше морето.