Еслинген на Некар

Построена около 1422 г. като търговска зала и данъчна къща на свободния имперски град Есслинген, сградата получава впечатляващата си ренесансова северна фасада между 1586 и 1589 г. по проект на вюртембергския придворен архитект Хайнрих Шикхардт, обърната към Ратхаусплац. Централен елемент е астрономическият часовник, започнат от местния часовникар Маркс Шварц през 1581 г. и завършен от Якоб Дим от Тюбинген през 1586 г., с автоматични фигури и астрономически циферблати — смятан за най-стария все още действащ ковано-железен кулен часовник в Германия. Механизмът изчезва по време на ремонт през 1998 г. и е преоткрит в мазето на Новото кметство през 2003 г., реставриран и монтиран отново през 2007 г. Карилон отброява часовете няколко пъти дневно.

Разглеждането от площада е безплатно; сградата функционира по-скоро като паметник на културата и място за събития, отколкото като музей за свободно посещение, така че достъпът до вътрешността обикновено е само с гид — резервира се чрез туристическия офис на Есслинген.

Необичайно за стария град на Есслинген, самият Марктплац не е древен — до 1811 г. на негово място се е издигал Катариненшпитал, първата болница на града, и дълго време след това мястото е носело името Шпиталплац. Днес той е естествената точка на събиране в стария град, обграден от Кметството, църквата „Свети Дионисий“ и богато украсени полудървени фасади, сред които Килмайерхаус (бивша винарска преса от 1582 г., днес най-голямата и впечатляваща полудървена сграда на площада), и е домакин на най-големите годишни събития на града — Бюргерфест, Цвибелфест и средновековния пазар и коледния базар всяка зима.

Безплатно

Настоящата сграда е трета поред църква на това място, като първата е документирана около 777 г.; характерните ѝ две кули доминират над силуета на Марктплац. Разкопки, проведени между 1960 и 1963 г., разкриват пластове от по-ранни основи и погребения под църквата, съхранени днес като малък музей на разкопките на място, достъпен с водени обиколки (местно наричани понякога „Мазе, крипта, катакомби“).

Влизането в църквата е безплатно; музеят на разкопките/криптата се посещава с водена обиколка, вероятно с малка такса — потвърди актуалните подробности и часове с туристическия офис на Есслинген.

Започната около 1325 г. и завършена едва през 1516 г. със западната си кула, Frauenkirche се смята за първата готическа халова църква, построена в Югозападна Германия, и една от изключителните творби на късноготическия период в региона. Тънкият ѝ, богато прорязан шпил е зрителният ориентир на силуета на Есслинген, особено впечатляващ, гледан от лозовите пътеки над града. Интериорът пази средновековна каменна и стъклена изработка, заслужаваща по-дълго внимание дори при кратко посещение.

Свободен вход

Тази кратка редица от къщи на Хафенмаркт 4–10, датирана чрез дендрохронология между 1328 и 1331 г., се смята за най-старата непрекъснато оцеляла редица полудървени сгради в Германия, запазила дори средновековни плъзгащи се капаци, с които някога са затваряли прозорците. Това е по-тихо, по-рядко фотографирано кътче на стария град в сравнение с Марктплац, само на няколко минути пеша, и всяка зима служи и като една от площадките за средновековния пазар, част от коледните тържества.

Безплатно — само външен изглед от улицата

Построена през 1266/67 г. върху пясъчникова основа с ранна фахверкова конструкция, тази скромна къща на Вебергасе редовно се сочи за най-старата документирана оцеляла полудървена сграда в Германия — сдържано, но наистина забележително твърдение за такава невзрачна на пръв поглед сграда. Днес в нея се помещава малък магазин за винтидж стоки, а не музей, така че очарованието идва просто от това да застанеш пред 750-годишна дървена конструкция.

Безплатно — само външен изглед (партерът е действащ магазин)

Един от близо 77-те фонтана, разпръснати из града Есслинген — повечето първоначално построени за питейна вода и пране, днес предимно декоративни места за срещи. Постмихелбрунен носи характерна местна история зад името и фигурата си, преразказвана и на официалните туристически страници на града като предание, което, необичайно, има реални исторически корени, а не е чиста легенда. Малка спирка, най-добре съчетана с разходка из околните улички на стария град.

Безплатно

Есслинген е укрепен за пръв път със стени около 1219 г.; Рудолф фон Хабсбург свързва отдалечен наблюдателен пост на Шьоненберг с укрепленията на града чрез две фланкиращи стени (Шенкелмауерн) през 1286–87 г., оформяйки хълмистия комплекс, познат днес като Есслингер Бург. Въпреки името, тя никога не е била замък в жилищния смисъл — по същество представлява оцелялото ядро на средновековния укрепителен пръстен на града, закотвено от Хохвахт (високата наблюдателна кула) и Дебелата кула (Dicker Turm), свързани от стенния проход Зайлерганг. Външните територии и Бургплац са свободно достъпни целогодишно, с изгледи над стария град, долината на Некар и терасираните лозя долу.

Свободен вход до външните територии и вътрешния двор на крепостта; кулата за наблюдение Дебелата кула може да се заплаща отделно — виж нейния собствен запис.

Освен самата крепост, оцеляват и участъци от средновековния пръстен от стени на Есслинген и неговите фланкиращи Шенкелмауерн, които могат да се проследят пеша, включително покрито стълбище от над 300 стъпала, изкачващо се от стария град нагоре до крепостта по линията на старата стена. Водени обиколки на града, посветени специално на укрепителната система (включващи и вход в Дебелата кула), се организират периодично от туристическия офис на Есслинген — добра възможност за всеки, който иска пълната история, а не само гледката.

Разходката по достъпните участъци е безплатна; водените обиколки на укрепленията имат малка такса — провери esslingen-info.com за актуални дати и цени.

Построен около 1286 г. (първото документирано споменаване на мост тук датира от 1259 г.), Innere Brücke първоначално прекосява и двата ръкава на Некар и канала Май с единадесет арки и в продължение на над два века остава единственият каменен мост през Средния Некар — критична точка на средновековния търговски път от Италия през Улм и Есслинген към Рейн и Фландрия, с мита, постъпващи направо в градската хазна. Подобно на Понте Векио във Флоренция или Кремербрюке в Ерфурт, той е бил гъсто застроен; днес малки мостови къщички от XVIII век — включително дългогодишен магазин за тютюн и по-нова, отличена с награда сладкарница — обграждат прехода заедно с по-нови търговски витрини, превръщайки го в една от най-атмосферните търговски улици в стария град.

Свободно преминаване — обществен мост/пешеходна улица

Построена през 13. век като външна отбрана на укрепен двоен мост над Некар, Кулата Плиензау е била една от няколко подобни портални кули, издигнати по време на дълготрайното напрежение между Еслинген и съседното графство Вюртемберг — днес тя е единствената оцеляла. Грубо издъланите камъки (Buckelquader) и тесните процепи за лъкове и арбалети все още се виждат, заедно с голям резбан градски герб, който някога е посрещал пътниците, влизащи в Еслинген от юг. Модерна рампа, добавена през последните години, позволява на посетителите да преминат пеш по стария път, който минава през капията, което я прави лесен, петминутна добавка към разходка по Некар или през реката към квартал Плиензау.

Безплатно (разглеждане отвън — без редовен достъп до интериора)

Дебелата кула е централен елемент на градските укрепления на Есслинген още от XIII век и в различни периоди е изпълнявала различни функции, включително като ресторант до затварянето му през декември 2011 г. Отваря отново за посетители през 2021 г. след реставрация, вече с асансьор, осигуряващ безбариерен достъп до наблюдателно ниво близо до върха — рядка достъпна възможност да достигнеш до една от най-високите гледни точки в Есслинген, с изглед над покривите на стария град, долината на Некар и лозовите тераси. Точната актуална цена за вход не беше потвърдена с увереност при проучването — провери на esslingen-info.com или dickerturm.com преди посещение.

Цената за вход не е потвърдена с увереност — провери актуалните цени на esslingen-info.com или dickerturm.com преди посещение.

Есслинген е един от малкото немски градове, където действащи лозя се изкачват направо до историческия център, вместо да са разположени извън града. Стръмните склонове около Шенкенберг, обърнати между запад-югозапад и юг-югоизток, достигат наклони до 70% на площ от около 81 хектара лозя, някои терасирани още от XIII век — обработвани от лозари, местно наричани с прякора „Щафелщайгер“ („изкачватели на стъпала“) заради усилието да ги поддържат. 20-станционната пътека Weinerlebnisweg на Есслинген минава през стръмните лозови участъци с панорамни изгледи над долината на Некар и стария град, обяснявайки сортовете грозде (Тролингер е характерният тук червен сорт), традиционното терасово земеделие и историята на лозарите; пътеката печели наградата за винен туризъм на Баден-Вюртемберг през 2017 г. Дегустации на вино, водени разходки сред лозята и сезонни винени фестивали се провеждат през годината чрез местната кооперация Weingärtner Esslingen и по-малки изби като Weingut Kusterer.

Разходката по пътеката е безплатна; дегустациите на вино и водените обиколки на лозята се заплащат отделно от съответния оператор.

Местните жители наричат този участък „Клайн-Венедиг“ (Малка Венеция) заради гледката от Кеселвазен обратно през канала Роснекар, където ярко боядисаните мостови къщи на Innere Brücke сякаш се издигат направо от водата. Тесен проход до градския архив води надолу към самия Кеселвазен, където мелници са документирани още от 1428 г. — две от техните водни колела все още работят и днес, скрити зад голяма плачеща върба и лесни за пропускане, ако човек не ги потърси нарочно.

Безплатно

Името Maille идва от игра на тревата (paille-maille, предшественик на крокета), играна тук през XVII век; градска карта от 1739 г. на Тобиас Майер вече показва мрежа от пътеки тук, а между 1751 и 1752 г. градът систематично засажда кестени, липи и мускатови орехови дървета покрай тях, като алея от чинари е добавена около 1900 г. По-късно мястото вижда и индустриална употреба — текстилна фабрика отваря тук през 1811 г., последвана от предачница за вълна — преди да се утвърди в днешната си роля на едно от главните зелени, сенчести пространства за разходка в центъра на Есслинген, тих контраст на оживените улички на стария град само на няколко минути разстояние.

Безплатно

Старият град на Есслинген има дълга сладкарска традиция — стогодишният шоколатен магазин „Хаага“ съществува 111 години преди да затвори завинаги през 20-те години на XXI век — и тази традиция продължава в сладкарница „Ули“, ръководена от Улрике Маурер, която отваря на Innere Brücke в една от историческите мостови къщи от XVIII век (на мястото на бивш магазин за шапки). Ръчно изработените ѝ бонбони и шоколад идват от собствената манифактура на собственичката, изградена в продължение на над 20 години в близкото градче Виненден, а магазинът е отличен с германската награда „Süßer Stern“ като един от най-добрите производители на сладкарски изделия в страната. Забележка: проучването не успя да потвърди съществуването на бизнес или забележителност, конкретно наречена „Maille Zuckerbäckerei“ в Есслинген — този запис отразява вместо това реалната, потвърдена сладкарница на Innere Brücke.

Без входна такса — действащ магазин; бонбоните и шоколадът се заплащат на бройка