Амудия и Парга

Тази година решихме почивката ни да е с колкото се може по-малко градски трафик и колкото се може повече море. Избрахме Амудия и потеглихме натам няколко приятелски семейства – като ние бяхме с двете ни момичета на 1 и 5 години.

Фермата на мечтите

По пътя решихме да се отбием във Farm of the Dreams. Когато пристигнахме, вече беше станало обед и слънцето печеше силно – цялата ферма е на открито, без сянка, така че ако решите да я посетите през лятото, съветвам ви да отидете рано сутрин или късно следобед. Въпреки жегата спирката напълно си заслужаваше всяка минута. Там хранихме животните направо от ръка и успяхме да се нарадваме на алпака, малки кенгура, зайчета, кози, кокошки, риби, ему, пони и сигурно още нещо, което сме пропуснали в цялата суматоха. Децата бяха на седмото небе. Звездата на деня обаче се оказа една коза, която направо „нападна" по-голямото ни дете – е, не буквално, но започна да ѝ яде от купичката с храна, без детето изобщо да се усети, и после ни преследва навсякъде 🤣

От фермата гладни и леко изпечени тръгнахме към Гостилница при съседите за обяд. Наложи се да почакаме за маса, защото имаше доста клиенти, а и самата храна ставаше бавно, Но всичко беше вкусно и цените бяха толкова народни, че изобщо не се сърдим за чакането.

Сандански – хубаво градче, лош избор на ресторант

Вечерта, вече доста уморени от пътя, пристигнахме в Сандански. Апартаментът, в който отседнахме – Didi House – ни посрещна добре реновиран и чист, с всичко, от което имахме нужда. Единственият сериозен минус беше паркирането: къщата е на баир без никакви обозначени места, а и отвън липсваше каквато и да е табелка, по която да се ориентираш къде точно е входната врата.

Успяхме да отделим време и за кратка разходка из центъра и парк „Свети Врач". Градчето остави добро впечатление – приятно и доста живо, с множество заведения покрай централната алея. Проблемът дойде вечерта, когато тръгнахме да търсим къде да вечеряме – докато се ориентираме, всичко наоколо вече се беше напълнило, и накрая се озовахме в Кибика. За жалост, това се оказа компромис, за който после съжалихме. Обслужването беше добро, но храната – не: спагетите Карбонара бяха буквално удавени в сметана (а тя по принцип изобщо не се слага в класическата рецепта), салатата Цезар изглеждаше сякаш някой беше излял цял килограм майонеза отгоре, а сафрида беше препържен. Не бих препоръчала заведението.

Пътя към Амудия

На сутринта потеглихме рано, в 7:30, към Амудия. Границата минахме светкавично, все пак сме в Шенген. По пътя, за да мине по-забавно времето на децата (пък и на нас), решихме да броим тунелите по магистралата – и стигнахме до внушителните 56 😀 Пътят като цяло е в отлично състояние, нямаме никакви оплаквания.

Спряхме за обяд в Гревена, в Το Πέτρινο, и това се превърна в едно от най-хубавите хранения по целия път. Пилешки и свински сувлаки, домашни кюфтета, сочна свинска пържола, всичко поднесено с пържени картофи. А като истински жест на добре дошли, заведението ни поднесе комплимент – гръцки питки, ориз и малки сладоледчета на клечка за десерт. Обслужването беше също толкова добро, колкото и храната. Определено го препоръчвам на всеки, който минава оттам.

Амудия – морето, за което мечтаехме

Пристигнахме в Амудия следобед и още с влизането в апартамента разбрахме, че сме улучили правилното място за престой. Бяхме резервирали в Golden Sand – студио и апартамент с една спалня, като ние самите спахме в студиото. Всичко там е обмислено до най-малкия детайл: напълно оборудвана кухня, кафемашина с капсули Dolce Gusto, пералня, сешоар, гладачна маса, ютия, удобни легла и цели две тераси, на които сядахме вечер след дългия ден. Чистотата се поддържаше безупречно през целия ни престой.

А самият плаж – точно както си го представяхме, преди да тръгнем. Топла вода, ситен пясък, море толкова плитко, че можеше спокойно да пуснеш и децата да си играят плиткото, без да се притесняваш нито за миг. Ползвахме дървените шезлонги на Sunrise Beach Hotel – безплатни срещу консумация и без изискване за минимална сума, което си е чиста печалба за семейство с деца, което иска да остане по-дълго на плажа.

Къде хапвахме в Амудия

Дните в Амудия минаваха по един и същ приятен ритуал – сутрин закуска от пекарната, следобед плаж, а вечер обикаляхме различни таверни в градчето:

• Angelos Bakery – тук започваше всяка сутрин. Свежи закуски, от които просто не можеш да се откъснеш – връщахме се там всяка сутрин с удоволствие, вместо да търсим нещо друго.
• Таверна Патерас – класическа рибна таверна, каквато си представяш, когато затвориш очи и се сетиш за Гърция. Изненадващо бързо сервиране за мястото, дори когато беше пълно.
• Таверна Посейдон – заведение с доста лоши отзиви в Гугъл, но ние се разминахме напълно с тях. Сервитьорът беше искрено мил, а от кухнята излизаше едно от по-приятните ястия, които опитахме в Амудия. Определено не всичко, което пише в интернет, е вярно.
• Ресторант Роксани – вечерта тук се превърна в едно от най-запомнящите се хранения на цялата почивка. Огромни порции, от които всички станахме сити до пръсване и качество, което оправдаваше всяка хапка.
• Ресторант Гларус – единственото място в Амудия, от което не останахме с топло усещане. Нито атмосферата, нито обслужването ни грабнаха – нищо драматично, просто не се получи.
• Akrogiali Teo Ammoudia – спряхме тук, но станахме, преди дори да поръчаме, защото менюто беше почти изцяло морско, без нищо подходящо за децата.
• Ta Kimata – последна спирка в една вечер на лутане (за която разказвам по-долу), и за жалост не остави добро впечатление – октоподът жилав, калмарите сякаш пържени в старо олио, а аншоата с някакъв странен привкус.

Парга – градчето с италиански вид

Един следобед решихме да зарежем плажа и да се отбием до Парга. Паркирахме на общинския паркинг – 8 евро от 17:00 до 02:00, без значение колко късно ще си тръгнеш – и потънахме в тесните улички сред магазините. Атмосферата там ни хвана веднага, нещо средиземноморско и топло, което ми напомни малко на италианските крайбрежни градчета. Когато се спуснахме по крайбрежната алея, гледката буквално спря дъха ни – къщичките, накацали по хълма една над друга, изглеждаха точно като от картичка.

Не пропуснахме и една разходка с туристическото влакче – 5 евро за възрастен, 2 за дете, а за нашите момичета на 1 и 5 години напълно безплатно. Хванахме бързия курс от 40 минути, който стига до плаж Валтос – целият в ситни камъчета, без грам пясък, а от влакчето се разкриваше гледка към Венецианската крепост. Плажът сам по себе си беше толкова красив, че почти съжалихме, задето разполагахме само с десетина минути там, преди влакчето да ни повика обратно.

Вечерта приключихме в таверна Зорбас, където октопод, миди, калмари и лаврак дойдоха на масата сготвени толкова прецизно, че всяка хапка си заслужаваше. Единственото, което би развалило настроението на по-чувствителните към шум хора е самата локация – точно на оживената крайбрежна алея, откъдето непрекъснато минават хора, а масите се запълват изключително бързо. Пред почти всяко заведение по крайбрежната се беше извила опашка от чакащи.

Изворите на Ахерон – леденостудена красота

Изворите на река Ахерон се превърнаха в едно от най-запомнящите се преживявания на цялото пътуване. Стигнахме малко късничко, вече наближаваше пладне и жегата беше в разгара си – грешка, за която веднага съжалихме, докато вървяхме по напечения път към водата. На мястото има какво ли не – зиплайн, рафтинг, дори езда на кон в реката, а за тези, които просто искат да се разхладят, е достатъчна една спокойна разходка във водата. Паркирахме на последния безплатен паркинг и оттам вървяхме пеша около петнайсетина минути.

Водата се оказа истински лед – очаквах студена, но не чак толкова, че да не си усещаш пръстите на краката. Мястото обаче е феноменално красиво – бистра, почти прозрачна вода в подножието на скалите, всичко обгърнато от гъста зеленина, сякаш природата специално е подредила сцената. Бебето остана на брега, а голямото ни дете поплацика в плитчината. Ние с мъжа ми се престрашихме да влезем по-навътре – и краката ни моментално изтръпнаха от студ, докато се смеехме един на друг колко сме подценили ситуацията 😀

На места реката става доста по-дълбока и там се плува свободно, за по-ентусиазираните посетители. Ако не планирате да плувате, достатъчни са аква обувки, телефон и бутилка вода. Ако обаче смятате да влизате по-навътре, ще ви трябват и водонепромокаема чанта, и водоустойчив калъф за телефона – на сергиите в самото начало на пътеката се продават точно такива неща. Имаше и опция за езда на кончета в реката, но времето вече напредваше към обяд и се отказахме. Изживяването определено си заслужава.

Гръцката вечер, която няма да забравим

Най-специалната вечер от цялата почивка беше в таверна Докос, където всеки четвъртък организират типична гръцка вечер. Ако решите да отидете, силно препоръчвам резервация предварително – пред заведението се беше извила голяма опашка от хора без резервация, на които им се наложи дълго да чакат за маса.

Програмата надмина очакванията ни – чупене на чинии, сиртаки, танци, игри с публиката, всичко подредено в едно истинско малко представление. Атмосферата беше толкова заразителна, че дори по-свенливите от нас се включиха в танците. Излязохме си оттам заредени с положителни емоции и с усещането, че сме преживели нещо истинско, не просто поредната вечеря навън.

Пътят назад – между разочарования и сладки изненади

На връщане към дома планирахме да се отбием в Йоанина, в едно магазинче за сирена и мезета. Но по мое недоглеждане не бях преценила колко голям и туристически всъщност е градът – озовахме се в самия център, без никаква възможност да паркираме, а на всичкото отгоре се изгубихме с другата кола и загубихме доста ценно време в обикаляне напред-назад. От малкото, което все пак успяхме да зърнем в движение, Йоанина определено изглежда като красив град, който заслужава отделно посещение някой ден, но не и в графика на този конкретен ден.

Оттам бързахме да хванем една аптека в Козани, обявена да работи до 14:30 в неделя – стигнахме там 40 минути по-рано, само за да заварим затворена врата. Доста се ядосахме, особено защото бяхме планирали спирката специално заради това. Хапнахме набързо на крак в Wrap Eat, вече изморени, гладни и с изнервени деца в колите.

За компенсация в Козани попаднахме на едно истинско съкровище – сладкарница Elite – и там напълно се отдадохме на пазаруване. Сладолед на място, а после торба след торба реване, баклава, разни сладки, мед, фъстъчено масло, дори френски макарони. Жената, която ни обслужи, беше изключително мила, обясняваше всяко нещо подробно и говореше отличен английски – точно от онези хора, които те карат да забравиш лошото настроение от затворената аптека.

Пристигнахме в Сандански късно вечерта и тогава научихме по трудния начин каква грешка е да не резервираш маса предварително. Близо час се лутахме из града да намерим къде да седнат десет души наведнъж. Обадих се навсякъде наред по телефона, докато накрая едно заведение – Давидов – каза, че имат свободно място. Настанихме се с облекчение, но то бързо изчезна – сервитьорът се държа доста грубо, а изглеждаше и леко подпийнал, така че станахме и си тръгнахме, без дори да поръчаме. Накрая, вече доста изтощени от целия ден, намерихме спасение в Amoretti food & drinks, където най-сетне успяхме да вечеряме спокойно.

Нощувахме в Парк хотел Виктория 1, в огромен апартамент с 3 спални и коридор, 3 тоалетни и 2 бани. На хартия звучеше като истински лукс, но в едната баня изобщо не можеше да се разбере дали водата тече от душа или от крана – течеше доста слабо едновременно и от двете. Леглото беше неудобно, а паркингът се оказа обикновен неасфалтиран черен път. За една нощувка става, но не бих се върнала там отново. Като цяло със Сандански определено нямаме голям късмет – градчето е хубаво, но изборите ни за настаняване и хранене там някак не се получиха.

Последният ден от пътя мина без никакви изненади. Решихме да си усладим завръщането с малко вредна храна и обядвахме в KFC на магистралата – понякога и това е точно каквото трябва след толкова дни на гръцка кухня.

Равносметка

Тази почивка беше от най-хубавите, които сме имали като семейство. Не помня друг път да сме се чувствали толкова истински отпочинали – без бързане, без притеснения, само дни, следващи един и същ спокоен ритъм на закуска, плаж и вечеря с добра компания. Амудия се оказа перфектното място за почивка с малки деца – плиткото, топло море ни позволи наистина да се отпуснем на плажа, вместо да сме постоянно нащрек, а спокойствието на градчето му придава онова усещане за истинска ваканция, каквото рядко откриваш на по-претъпкани дестинации.

Най-силното впечатление остана от малките неочаквани моменти – козата, която преследва детето ни на фермата, ледената вода в Ахерон, чупенето на чинии в Докос, влакчето в Парга – точно тези неща, а не самите заведения, останаха най-дълго в спомените ни. И макар да имаше и разочарования по пътя – някое и друго заведение, което не ни хареса, или вечерта, в която обикаляхме Сандански за маса – те останаха просто дребни подробности на фона на цялостното усещане, че сме избрали правилната дестинация.

Ако сме отново в района, определено бихме се върнали в Амудия без колебание. А ако някой ни попита къде да заведе малки деца на море, отговорът вече е ясен.